Близо 450 млн. евро е икономическото бреме на очните заболявания у нас, свързани със стареенето
На Световния ден на зрението 2022 година Сдружение Ретина България показва български данни от оповестено изследване на Retina International, оценяващо социално-икономическото влияние на късните стадии на свързаната с възрастта макулна недъгавост (МДСВ) в България, Германия и Съединени американски щати. Ретина България, член на Retina International, сътрудничи при генерирането на българските данни за това основополагащо проучване.
Проучването дава визия за тежестта на болестта върху пациентите, живеещи с тези болести, и върху полагащите грижи за тях близки хора, както и върху обществото като цяло. За присъединяване в изследването са определени три страни – представителки на страни с разлики във връзка с обсега на опита си и на разноските си. Съединени американски щати имат най-голямото население от лица, наранени от МДСВ в късен етап, до момента в който Германия и България съставляват надлежно развити и разрастващи се стопански системи в границите на Европейския съюз (ЕС).
МДСВ е очно заболяване, което последователно води до понижаване на централното зрение и в напреднал етап може да повлияе на способността на индивида да прави ежедневни действия като четене, шофиране и различаване на лицата на близките. Напредналите или късните стадии на МДСВ са водеща причина в света за зрителни увреждания и необратима слепота. Заболяването се класифицира в две форми: неоваскуларна/влажна МДСВ (нМДСВ) или суха МДСВ, постоянно наричана географска недоразвитост (ГА).
Проучването прави оценка разноските в 4 съществени категории: обвързваните със болестта директни и непреки медицински разноски, разноските, отнасящи се до продуктивността и разноските, свързани с благосъстоянието, като се употребяват междинните равнища на разпространяване на МДСВ.
Данните от това изследване демонстрират, че в България – страна с разрастваща се стопанска система в Европейския съюз, икономическото влияние на късните стадии на МДСВ се прави оценка на 449,4 млн. евро (879,5 млн. лева.), от които 228,9 млн. евро (447,5 млн. лева.) са свързани с нМДСВ и 220,5 млн. евро (431,5 млн. лева.) са свързани с ГА.
И при двете форми на болестта разноските за богатство съставляват най-голямата част. В България 64% от разноските, свързани с нМДСВ и 87% от разноските, свързани сГА, се отнасят към благосъстоянието.
Освен икономическото влияние, изследването показва живия опит и провокациите, с които се срещат пациентите, живеещи с нМДСВ и ГА и грижещите се за тях близки хора.
За България е регистрирано, че 63% са изпитали тревога, а 52% са изпитали меланхолия.
По отношение на продуктивността, 15% от респондентите в България, живеещи с МДСВ в късен етап, оповестяват за загуба на работа, а 89% оповестяват за понижаване на работата заради положението си. В допълнение към това, 17% от директно грижещите се за тях близки оповестяват, че би трябвало да понижат работното си време заради отговорности за полагане на грижи.
Зрителното увреждане при по-възрастните хора води до функционално ограничаване, неприятно психическо здраве, провокации при оправянето с приема и използването на медикаменти, по-лоши общи здравни резултати и увеличени разноски за опазване на здравето.
Данните от проучването акцентират сериозни пропуски в поддръжката и грижите за тези, които живеят с МДСВ в късен етап, и за околните им, полагащи грижи за тях.
За да се подсигурява, че общността на хората със свързани със стареенето болести на ретината получава грижи, които предотвратяват настъпването на слепота, и с цел да се понижи негативното влияние на МДСВ както върху засегнатите, по този начин и върху лицата, които се грижат за тях, Сдружение Ретина България приканва българското държавно управление да създаде стратегия и вкара ограничения за ранно разкриване на макулната недъгавост, обвързвана с възрастта, както и да насърчи дейности в региона на публичната политика, които отстраняват дискриминирането, обвързвана с възрастта.
От Сдружението желаят още държавното управление да даде приоритет на даването на налични очни грижи и запаси за поддръжка на възрастните хора, а също по този начин да насърчи приобщаването и приоритизира благосъстоянието на общността на хората, които заради остаряване губят своето зрение.
Проучването дава визия за тежестта на болестта върху пациентите, живеещи с тези болести, и върху полагащите грижи за тях близки хора, както и върху обществото като цяло. За присъединяване в изследването са определени три страни – представителки на страни с разлики във връзка с обсега на опита си и на разноските си. Съединени американски щати имат най-голямото население от лица, наранени от МДСВ в късен етап, до момента в който Германия и България съставляват надлежно развити и разрастващи се стопански системи в границите на Европейския съюз (ЕС).
МДСВ е очно заболяване, което последователно води до понижаване на централното зрение и в напреднал етап може да повлияе на способността на индивида да прави ежедневни действия като четене, шофиране и различаване на лицата на близките. Напредналите или късните стадии на МДСВ са водеща причина в света за зрителни увреждания и необратима слепота. Заболяването се класифицира в две форми: неоваскуларна/влажна МДСВ (нМДСВ) или суха МДСВ, постоянно наричана географска недоразвитост (ГА).
Проучването прави оценка разноските в 4 съществени категории: обвързваните със болестта директни и непреки медицински разноски, разноските, отнасящи се до продуктивността и разноските, свързани с благосъстоянието, като се употребяват междинните равнища на разпространяване на МДСВ.
Данните от това изследване демонстрират, че в България – страна с разрастваща се стопанска система в Европейския съюз, икономическото влияние на късните стадии на МДСВ се прави оценка на 449,4 млн. евро (879,5 млн. лева.), от които 228,9 млн. евро (447,5 млн. лева.) са свързани с нМДСВ и 220,5 млн. евро (431,5 млн. лева.) са свързани с ГА.
И при двете форми на болестта разноските за богатство съставляват най-голямата част. В България 64% от разноските, свързани с нМДСВ и 87% от разноските, свързани сГА, се отнасят към благосъстоянието.
Освен икономическото влияние, изследването показва живия опит и провокациите, с които се срещат пациентите, живеещи с нМДСВ и ГА и грижещите се за тях близки хора.
За България е регистрирано, че 63% са изпитали тревога, а 52% са изпитали меланхолия.
По отношение на продуктивността, 15% от респондентите в България, живеещи с МДСВ в късен етап, оповестяват за загуба на работа, а 89% оповестяват за понижаване на работата заради положението си. В допълнение към това, 17% от директно грижещите се за тях близки оповестяват, че би трябвало да понижат работното си време заради отговорности за полагане на грижи.
Зрителното увреждане при по-възрастните хора води до функционално ограничаване, неприятно психическо здраве, провокации при оправянето с приема и използването на медикаменти, по-лоши общи здравни резултати и увеличени разноски за опазване на здравето.
Данните от проучването акцентират сериозни пропуски в поддръжката и грижите за тези, които живеят с МДСВ в късен етап, и за околните им, полагащи грижи за тях.
За да се подсигурява, че общността на хората със свързани със стареенето болести на ретината получава грижи, които предотвратяват настъпването на слепота, и с цел да се понижи негативното влияние на МДСВ както върху засегнатите, по този начин и върху лицата, които се грижат за тях, Сдружение Ретина България приканва българското държавно управление да създаде стратегия и вкара ограничения за ранно разкриване на макулната недъгавост, обвързвана с възрастта, както и да насърчи дейности в региона на публичната политика, които отстраняват дискриминирането, обвързвана с възрастта.
От Сдружението желаят още държавното управление да даде приоритет на даването на налични очни грижи и запаси за поддръжка на възрастните хора, а също по този начин да насърчи приобщаването и приоритизира благосъстоянието на общността на хората, които заради остаряване губят своето зрение.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ